Манастири

Бачковски манастир

Бачковският ставропигиален манастир „Успение Богородично“ е вторият по големина български манастир след Рилския. Бачковската ставропигия, се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Основан през 1083г. от византийския пълководец Григорий Бакуриани и неговия брат Абазий, които са грузинци. Манастирът е покровителстван от цар Иван-Александър по времето на Втората българска държава, за което свидетелства негово изображение в арките на притвора на костницата в знак на благодарност за приноса му при възстановяването на сградата. Като много други манастири по българските земи в Бачковската обител също се помещава килийно училище (от XI в.). Предполага се, че след падането на България под османско господство в края на XIV в. патриарх Евтимий е изпратен в Бачковския манастир на заточение. Тук патриархът и неговите ученици развиват активна религиозна и книжовна дейност. Св. Евтимий умира около 1404г. Въпреки че бачковската обител оцелява при първоначалното нашествие на турските армии, по-късно последва съдбата на повечето други православни манастири по нашите земи и е ограбен и разрушен. Възобновен е в началото на XVII в., като трапезарията е реконструирана през 1601г., а катедралната църква „Успение Богородично“ е завършена през 1604г. Стенописите на трапезарията, изписани от неизвестна ръка през 1605г., са забележителни със своята художествена стойност. В манастирския храм на Бачковския манастир се пази чудодейната икона на Богородица Умиление. Тя е подарена на обителта през 1311г. от двама грузински пътешественици – Атанасий и Окрапир. Има и легенда, че иконата сама е „прелетяла“ от един грузински манастир и е „кацнала“ в местността „Клувията“. От там монасите я занесли в манастира и я поставили при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом. Всяка година на втория ден на Великден те я „отвеждат“ до старото й място и отслужват молебен.

Освен основната църква, комплексът също така включва два по-малки храма — „Св. Архангели“ (от XIII-XIV в.), който се намира в северния двор до главната църква, и „Св. Никола“, строена в периода 1834–1837г. Църквата „Св. Никола“, която се издига в южната част на вътрешния двор, впечатлява със запазените си стенописи от 1841г., дело на художника Захари Зограф (изрисувал и собствения си образ сред тях). На 300 м. източно от централния комплекс на Бачковския манастир се намира Костницата, която е единствената сграда запазена от първоначалния облик на манастира. Тя датира от 11-12 в. и представлява двуетажна еднокорабна църква. Стенописите в нея са дело на грузинеца Йоан Ивиропулос и са между най-ценните живописни ансамбли от този период.

Манастирът има и собствен музей, в който могат да се видят обредни предмети и образци на златарското изкуство от различни периоди. През 30-те години на 20 в. в него са открити 103 ръкописа и 252 старопечатни книги.

Тръгвайки на изток от манастира по долината на р. Клувия, се стига до два интересни водопада, а в дъното на тази долина има параклис и голям карстов извор – аязмото „Св. Архангел“. Тук се намират и находища на рядък средиземноморски растителен вид – дървовидната хвойна.

Кръстова гора

Кръстова гора

В Средните Родопи, сред красива природа се намира манастирът “Св. Троица” – Кръстова гора, или както се отбелязва в картата на България, Кръстов връх. През последните години сред православните християни в България манастирът придоби широка известност, като християнска светиня и място за поклонение. За да стигнете до това свято място, се тръгва от Асеновград за Смолян. Минава се Бачковския манастир и когато се стигне разклона за град Лъки – Юговското ханче, се отбива на юг. Минава се през с. Борово и на 6 км. от селото се стига до Кръстова гора. Оттук панорамната гледка е смайваща, в далечината се вижда море от планински ридове и върхове.

След като през 1083г. Григорий и Абазий Бакуриани основават Бачковския манастир, те го даряват с обширни поземлени имоти. Малкото с. Инверце се превърнало в стопанско средище с богато животновъдство. Многобройни манастирски стада пасели из живописната местност Кръстова гора, наричана още Градище, която по форма приличала на кръст. Тук се намирали манастирските мандри и жилищни сгради с църквата “Св. Троица”. Съграден бил и манастир “Св. Троица”, известен още като Троицкия.

През 1956г., по поръчка на настоятелството при църквата “Рождество Богородично” с. Борово, няколко майстори, с помощта на всички вярващи от селото, построяват параклиса “Св. Троица” върху част от запазените основи на старата манастирска църква, разположени на западното възвишение на Кръстов връх. За целта, преди посочената година, църковното настоятелство закупило мястото от собственика му, а за строежа използвали дяланите камъни от разрушената стара църква и останалите манастирски сгради. Същата година изградили и двустайно помещение до църквата за подслон на поклонниците.

Параклисът е осветен от епископ Стефан (впоследствие Великотърновски митрополит) през 1958г.

По-късно по време на тоталитарния режим Кръстова гора е превърната в резерват. Построена е резиденцията “Кормисош” и строго се забранило идването тук на поклонение. Но вървейки по козите пътеки християните пак намирали пътя до параклиса. Продължителните протести от страна на група православни християни, начело с Петър Тодоров от гр. Смолян, се увенчават с успех и на Кръстова гора е назначен свещеник – отец Васил Стефанов Аринински и е утвърдено настоятелство. Напълно свободно, обаче, православните християни започнаха да посещават връх Кръстов едва след 10 ноември 1989г. През есента на 1995г., в присъствието на Негово Светейшество патриарх Максим и голяма част от синодалните архиереи, Пловдивският митрополит Арсений освети новопостроената църква на Кръстова гора “Покров на Пресвета Богородица”. На 22.10.1994 година изчезва чудодейният кръст, подарен от цар Борис III. Отлят е нов 99-килограмов кръст, изработен от неръждаема стомана. Кръстът е намерен в гората от местен овчар и сега се намира в новия храм.

Горноводенски манастир „Св.Св. Кирик и Юлита“

Горноводенски манастир „Св.Св. Кирик и Юлита“- разположен е в дела Чернатица на Западните родопи, на около 2 км. югозападно от Асеновград.
За манастира има сведения, че е построен за първи път през XIV в. в близост до аязмo (лековит извор). Разрушен е наред с редица други манастири и църкви по време на потурчването на Чепино (Западните Родопи) през XVII в. В края на века е издигнат наново манастир на същото място, посветен на Св. Петка. Малко по-късно старият манастир „Св.Св. Кирик и Юлита “ също е възстановен в близост до новия. През 1810г. двата манастира са опожарени и разрушени от кърджалии.
Възстановяването на сегашния манастир започва през 1816г. и продължава до 1835г. Църквата е осветена на 15 октомври 1850г. В борбите за църковно-национална независимост манастирът попада в гръцки ръце в средата на 19 в. и е върнат отново на българската църква чак през 1930г. Сериозни щети понасят сградите по време на пожар през 1924г. и земетресение през 1928г. През 1920-те и 1930-те години в “Св.Св. Кирик и Юлита” се помещава богословско училище. През 1943-1944г. манастирът служи за концентрационен лагер носещ името „Свети Кирик“.
След 9 септември 1944г. комунистическата власт изоставя манастира, а по-късно го трансформира в дом за душевноболни. През 1981г. Съюзът на архитектите в Българи получава разрешение да реставрира манастира и да го адаптира за светски нужди. Следващата година екип от архитекти и инженери, оглавяван от арх. Любомир Шинков, разработва проект за реставрация и трансформиране на манастира за нуждите на Международната архитектурна академия. Реконструкцията, проведена под техническото ръководство на Христо Радев, започва през 1983г. и приключва през 1987г. На 25 септември 1985г. той се открива официално от председателя на Съюза на архитектите в България, арх. Георги Стоилов. В началото се използва като почивна и творческа база на съюза.

Кукленски манастир „Св.Св. Козма и Дамян“

Кукленски манастир „Св.Св. Козма и Дамян- намира се на окло 2 км. югозападно от с. Куклен, в дела Чернатица на Западните Родопи. Селото от своя страна отстои на около 8км.западно от Асеновград.
Счита се , че манастира е основан не по-късно от XIV в. От древността там съществува лечебен извор.През 1795г. е построено аязмо, върху което има надпис:
„Целебен извор на „светите Безсребърници“. Животворната вода на Св. Козма и Св. Дамян дава сила на душите и цери телата на онези, които идват при извора със своята вяра и черпят вода за всякакво изцеление. Тя изчиства нечестотиите на всички болести….“
Светците Козма и Дамян са известни в християнството , като лечители и затова манастирът е познат и като „Св. Врач“.
По време на османското нашествие обителта е била унищожена, но още през XV в. местни родопчани я издигат отново. От тога датират днешната църква и жилищно крило. Кукленският манастир е бил духовно и художествено средище на българите. Още през XVIв. в него е било основано килийно училище. Постепенно се формира група от вещи граматици-калиграфи и художници, като Йеромонах Анани, Кръстьо Граматик и най- способния от тях Сидор. От манастира произхожда “ Кукленски песнивец“- средновековен ръкописен сборник, преписан и украсен в 1337г за цар Иван Александър. В църквата на манастира се съхраняват иконите на Христос Вседържител, Св. Богородица, Св. Св. Козма и Дамян и др. от XIX в.
Една от иконите- „Св. Четеридесет мъченици“ от 1780г. се съхранява в Църковния историческо- археологически музей в гр. София.

Мулдавският манастир „Св. Петка“

Мулдавският манастир „Св. Петка“ е разположен близо до село с. Мулдава на около 4 км от Асеновград (по пътя за гр. Тополово).

Мулдавският манастир „Св. Петка“ е основан през 14 в., но скоро след възникването си е опустошен от настъпващите османски орди. Както повечето манастири от този район и той е възникнал в околностите на древен целебен извор. За първи път след опустошаването му, сведения за манастира под името „Св. Параскева“ са открити в Станимашкото (Асеновградско) синурнаме от 1519 – 1538 година.
По време на османското иго манастирът е бил опустошаван неколкократно. Разрушен е по време на големите потурчвания на селата около чепинско през 1666г. Впоследствие обителта е възстановявана няколко пъти, като за последно това е било през 1836г. от игумен Антим. Тогава били издигнати сегашната съборна църква и жилищните корпуси.

През Възраждането Мулдавският манастир е бил важно книжовно средище и разполагал с богата библиотека с много стари и редки ръкописи, които по-късно били разграбени и унищожени. Към манастира е съществувало и килийно училище до 1888г. В манастирът често отсядал апостола на свободата – Васил Левски и дори е запазено скривалището му под бившата игуменарна.

През 1883г. църковната обител е посетена от известния чешки художник Иван Мърквичка. По време на посещението му внезапно умира сина му, който е бил на 1 година и е погребан в двора на манастира.

Араповският манастир “ Св. Неделя“

Араповският манастир “ Св. Неделя“ се намира близо до с. Златовръх (бивше Арапово) на 10 км. от град Асеновград и на 30 км. от Пловдив( до манастира се стига от Асеновград, като се поеме по пътя за гр. Първомай, където има означена отбивка вдясно за обителта).

Араповският манастир е основан в средата на 19 в. в близост до древно аязмо. Строителството на манастирския комплекс започва през 1856г., като за целта са поканени родопски майстори от с. Югово, начело със Стоян Узунов (Гудевски). През 1859г. в манастира са основани шампарница и новобългарско училище с около стотина ученици. Манастирът е бил арена на борба с гръцките фанариоти, а игумена Гервасий Левкийски основава тук и таен комитет. През 1868г. в манастира е открито и училище за свещеници.

По време на Априлското въстание в Араповския манастир е пребивавала майката на Иван Вазов със своите деца. През руско-турската освободителна война (1877 – 1878г.), обителта е опожарена от отстъпващите турски войски, но впоследствие наново възстановена.

Манастирът е постоянно действащ. Главната църква „Св.Неделя“ е изградена през 1859г.Стенописите в нея са от 1864г. и са дело на зографите Георги Данчов и Алексий Атанасов. През 1928г. силно земетресение повредило църквата и стенописите, които са възстановени по- късно. През 1930г. Николай Евров възстановява купола на църквата.