Какво е Ергон терапия
Ергон техниката е разработена след години проучвания, клинично прилагане и обратна връзка от пациенти, на които тя е прилагана. Тя комбинира статична и динамична манипулация на меките тъкани със специализирано клинично оборудване (Ergon tools). Въздейства ефективно върху миофасциални ограничения и увреждания. Техниката носи името си от гръцката дума „ Ergon „ , която означава „ продуктът от човешката дейност, била тя ръчен , умствен, научен или артистичен труд“.
Ергон техниката като основна терапия се прилага при: Тендинопатии, Тендинопатии на стъпалото, Мускулни увреди (подостър и хроничен стадий на лечение), Лигаментарни увреди (ремоделираща фаза), Ограничения в обема на движение на ставите (замръзнало рамо, сраствания след операции, белези от операции, синдром на Дупюитрен), Миофасциални тригерни точки – мускулни спазми – болкови синдроми, Бурсити.
Ергон техниката като допълваща терапия се прилага при: Болкови синдроми в областта на врата, Болкови синдроми в областта на гърба, Болки в кръста, шиатика (лумбаго, Ишиас), Нервни увреди.
Въздействие на Ергон техниката:
Основното, върху което въздейства техниката е съединителната тъкан на човешкото тяло (фасция). Фасцията е изградена основно от колаген, разполага се под кожата и има стабилизираща и свързваща функция, също така разделя мускулите от останалите вътрешни органи. Тя е мрежа от съединителна тъкан, обвиваща почти всичко в нашия организъм. Има няколко вида фасция: повърхностна, дълбока и органна (париетална).
Освобождава връзките между свързващите тъкани (съединителната тъкан); Стимулира анаболните (изграждащи) процеси в съединителната тъкан; стимулира образуването на колаген; възстановява еластичността на съединителната и мускулната тъкан; повишава температурата на кожата; подобрява рефлексите на мускулите при наличие на грешни модели; подобрява миотатичния рефлекс и нервномускулния контрол; намалява напрежението в една или повече стави; по-добро оздравяване чрез увеличаване на циркулацията на кръв към и във обработваната зона; подобрява лимфния дренаж и устойчивост на вените; увеличава клетъчната регенерация и активност; намалява болката и мускулния спазъм.